Здравче и Дончо
Любовта дълго търпи…
Историята на Дончо и Здравчето ми е сред любимите!
Познават се от 9 години и още тогава, в началото, той е видял, че тя е различна от останалите момичета. Сърцето му се отворило за нея и никога не се е затворило. Но всичко било „разпокъсано“, защото по онова време тя не го виждала по начина, по който го вижда днес. Дълго време били само приятели и въпреки всичко, което се случвало в сърцето на Дончо, той избрал да чака.
От нейна страна пък, тя го виждала като добро, но все още незряло момче, когато се запознали. Здравчето е по-голяма с две години от Дончо и това била още една пречка в мислите й. Но минало време, те се сприятелили, сближили, тя започнала да учи висше и за около година не се били виждали. А когато се видяли, той вече изглеждал доста по-различно в нейните очи. Възмъжал, порастнал, по-отговорен, разликата в годините вече не я притеснявала.
Продължили да бъдат „просто приятели“, но и в двамата се случвало това, че сърцата им се отваряли едно към друго.
И тогава дошъл моментът, в който Дончо казал на Здравчето, че иска тя да бъде негова съпруга, за нея да се грижи, с нея да остарее и нея да обича до края. След известно време тя му дала отговор – и в нея се случвало същото, и тя искала това, което и той – да бъдат заедно завинаги.
И ето, че вече пишат своята история заедно, ръка за ръка. Защото когато любовта дълго търпи се случват чудеса!
